Основно поради ускоряващото се глобално затопляне, в държавите от Европейския съюз има две основни схеми за префернции на електропроизводството на екологична електроенергия:

• Едната е само чрез задължително изкупуване на произведената електроенергия на преференциално високи цени.

• Втората е изкупуване на енергията на текущи пазарни  цени и допълнително заплащане на зелени сертификати за нея.

Двете системи дават приблизително еднаткъв краен ефект. У нас, по Закон, са приети и двата начина. Но сега се използват само преференциалните цени. Но те са най-високи, в сравнение с всички други европейски държави, а сроковете за задължителното им прилагане са най-дълги. Тези преференции, заедно с добрите условия у нас за фотоволтаична енергетика, вятърна такава, използване на биомаса и други ВЕИ ресурси, правят производството на зелена енергия  много печелевш бизнес. Той привлече и все повече продължава да привлича водещи глобални фирми  като ВЕИ инвеститори. Най-големите работещи вятърни мощности са на японския концерн "Мицуи" и на американския AES.

Производство и продажба на възобновяема енергия на преференциални цени, на електроразпределителните  дружества или НЕК, е за срок от 15 до 25 години. Съгласно действащото законодателство основните преференциални цени за изкупуване на произведената електрическа енергия са:

• За фотоволтаични системи с мощност до 5 kWp: 0.835 лв. без ДДС за kWh за срок минимум 25 г.
  За фотоволтаични системи по-големи от 5 kWp: 0.755 без ДДС за kW за срок минимум 25 г. без ограничения за инсталираната мощност и без квотни лимити за генерираното електричество.

• За вятърни турбини с мощност до 800 kW - 0,144 лв. без ДДС за kWh за срок минимум 15 г.без ограничения за инсталираната мощност и без квотни лимити за генерираното електричество.
  За вятърни турбини с мощност над 800 kW - 0,186 лв. без ДДС за kWh за срок минимум 15 г.без ограничения за инсталираната мощност и без квотни лимити за генерираното електричество.

• За ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW -  до 0.199 лв. без ДДС за kWh за срок минимум 15 г. 

Сроковете текат от датата на включване на съответната електроцентрала към електросистемата. Договорите за преференциалната изкупна тарифа се сключват за съответния горепосочен законен срок като минимален. А преференциалните условия за производителите на зелена енергия всяка следваща година могат да стват по-изгодни или да се запазват, но не и да стават по-неизгодни по Закон. Така се гапрантира устойчивото развите на ВЕИ енергетиката у нас и са законово защитени иннтересите и печалбите на инвестторите в този основен отрасъл.

Субсидии по Програмата за селските райони

Земеделски производители, които желаят за свое ползване или за продажба да изградят соларна централа, а по мярка 312 могат да кандидатстват микропредприятия – еднолични търговци или юридически лица с персонал до 10 души.

Отличителна разлика при мярка 312 е  липсата на изискване за дълъг живот на кандидатстващата фирма. При тази мярка новорегистрираните кандидати дори имат предимство в процеса на оценяване на проекта.

Земеделските производители, които са решили да кандидатстват по мярка 311, трябва да имат земеделска дейност, която да докажат с финансов отчет най-малко от предходната година, а също така да е категорично видно от документите им, че минимум 50% от приходите им за предишната година са от земеделска дейност. Тези земеделски производители се изисква да са микро, малки или средни предприятия съгласно определенията в Закона за малки и средни предприятия.

И по двете мерки на Програмата произведеният ток се продава по преференциално високи изкупни цени от електроразпределителните дружества по закон - вижте по-горе.

И двете горецитирани мерки поставят ограничения към кандидатите по отношение на местоположението на бизнеса им. Допустимите кандидати трябва да имат седалище или клон със седалище на територията на селска община. Това включва всички общини без областните градове и без Асеновград, Казанлък, Свищов, Горна Оряховица, Димитровград и Дупница.

Финансовата помощ по мярка 311 е в размер на 70% от одобрените инвестиционни разходи (включващи консултации, одит, проектантски разходи), но не повече от 200 000 евро в размер на 80% от одобрените разходи, но не повече от 500 000 евро. Повече информация и формуляри за кандидатстване:
На интернет страницата на Министерството на земеделието и храните