Преференции за електроцентрали на ВЕИ

Основно поради ускоряващото се глобално затопляне в държавите от Европейския съюз има две основни схеми за преферeнции на електропроизводството на екологична електроенергия:

• Едната е само чрез задължително изкупуване на произведената електроенергия на преференциално високи цени.

• Втората е изкупуване на енергията на текущи пазарни  цени и допълнително заплащане на зелени сертификати за спестени парникови емисии от въглероден двуокис (CO₂).

Двете системи дават приблизително еднакъв краен ефект. У нас, по Закон, са приети и двата начина. Но сега се използват само преференциалните цени. Но те са най-високи, в сравнение с всички други европейски държави, а сроковете за задължителното им прилагане са най-дълги. Тези преференции, заедно с добрите условия у нас за фотоволтаична енергетика, вятърна такава, използване на биомаса и други ВЕИ ресурси, правят производството на зелена енергия  много печеливш бизнес. Той привлече и все повече продължава да привлича водещи глобални фирми  като ВЕИ инвеститори. Най-големите работещи вятърни мощности са на японския концерн "Мицуи" и на американския AES. Испанските инвеститори са пионери при работещите вече фотоволтаични паркове. Но първият мегаватов фотоволтаичен парк у нас (2008-2009) бе българска инвестиция.

За всички, големи и малки проекти с ВЕИ, е задължителен проектът по Наредба 1627 от януари 2008 г. на МИЕ.

Производство и продажба на възобновяема енергия на преференциални цени, на електроразпределителните  дружества или НЕК, е за срок от 15 до 25 години. Съгласно действащото законодателство основните преференциални цени за изкупуване на произведената електрическа енергия са:

• За фотоволтаични системи с мощност до 5 kWp: 38 eвроцента без ДДС за kWh за срок минимум 25 г.
  За фотоволтаични системи по-големи от 5 kWp: 36 евроцента без ДДС за kWh за срок минимум 25 г. без ограничения за инсталираната мощност и без квотни лимити за генерираното електричество.

• За вятърни турбини с мощност до 800 kW - 7.5 eвроцента  без ДДС за kWh за срок минимум 15 г.без ограничения за инсталираната мощност и без квотни лимити за генерираното електричество.
  За вятърни турбини с мощност над 800 kW - 10 eвроцента без ДДС за kWh за срок минимум 15 г.без ограничения за инсталираната мощност и без квотни лимити за генерираното електричество.

• За ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW -  до 10 eвроцента без ДДС за kWh за срок минимум 15 г. 

Сроковете текат от датата на включване на съответната електроцентрала към електросистемата. Договорите за преференциалната изкупна тарифа се сключват за съответния горепосочен законен срок като минимален. А преференциалните условия за производителите на зелена енергия всяка следваща година могат да стват по-изгодни или да се запазват, но не и да стават по-неизгодни по Закон. Така се гарантира устойчивото развитие на ВЕИ енергетиката у нас и са законово защитени интересите и печалбите на инвеститорите в този основен отрасъл. Очевидните тенденции за непрекъснато увеличение на цените на електроенергията е глобална перспектива. А дефицитнът на традиционните енергоресурси непрекъснато повишава цената им, особено след най-голямата екокатастрофа в САЩ - необратимото петролно замърсяване на Мексиканския залив. Затова, ускореното увеличение на всички енергийни цени бързо ще достигне нивото на преференциалните такива за енергия от ВЕИ. А това е най-голямата и абсолютна гаранция за инвеститорите във ВЕИ. Между впрочем, изкупните цени на тока от някои наши ТЕЦ отдавна са по-високи от преференциалните изкупни цени за тока от ВЕЦ и са съизмерими с тези на тока от малките вятърни турбини. А токът, изкупуван от градските топлофикационни ТЕЦ-ове е два пъти по-скъп от този от големите ВЕЦ и съизмерими с тока, изкупуван от големите вятърни турбини.

Субсидии по Програмата за селските райони

По мярка 312 могат да кандидатстват микропредприятия – еднолични търговци или юридически лица с персонал до 10 души. При мярка 312 не се изисква дълъг живот на кандидатстващата фирма. При тази мярка новорегистрираните кандидати дори имат предимство в процеса на оценяване.

Субсидията за частни фирми и физически лица е до 70% от инвестицията, съгласно проекта по Наредба 1627 .

Земеделските производители, които са решили да кандидатстват по мярка 311, трябва да имат земеделска дейност, която да докажат с финансов отчет най-малко от предходната година, а също така да е категорично видно от документите им, че минимум 50% от приходите им за предишната година са от земеделска дейност. Тези земеделски производители се изисква да са микро, малки или средни предприятия съгласно определенията в Закона за малки и средни предприятия.

И по двете мерки на Програмата произведеният ток се продава по преференциално високи изкупни цени от електроразпределителните дружества по закон - вижте по-горе.

И двете горецитирани мерки поставят ограничения към кандидатите по отношение на местоположението на бизнеса им. Допустимите кандидати трябва да имат седалище или клон със седалище на територията на селска община. Това включва всички общини без областните градове и без Асеновград, Казанлък, Свищов, Горна Оряховица, Димитровград и Дупница. Предимства имат  млади жени.

Съгласно ЗАКОН ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВАТА /Обн., ДВ, бр. 49, от 19.06.2007г./ се представят следните преференции и стимули на бизнеса при строителството на нови електроцентрали от ВЕИ:

a) Приоритетно присъединяване на ВЕИ централи към електроразпределителната мрежа;

b) Гарантиран 25 годишен период за изкупуване на произведената електроенергия;

c) Преференциални изкупни цени, многократно надвишаващи пазарните цени на тока;

d) Най–висока изкупна цена спрямо останалите ВЕИ източници произвеждащи на електрически ток;

e) Приоритетно финансиране по програма „Развитие на селските райони” Мярка 312 и 311;

f) Електрическа енергия от ВЕИ не е поставена в конкурентни условия за период от 25 години поради предпочетената система за преференциално ценообразуване в българското законодателство.

Инвестицията в една фотоволтаична централа e около 3 100 EUR/kW, при централи с монокристални и поликристални модули, монтирани на статични конструкции.

При централи с тънкослойни модули тази цена е по-ниска и достига до 2 800 EUR/kW.

При централи със следящи системи (тракери) цената е в диапазона 3 800-4 500 EUR/kW. Но при тях има и увеличение на количеството на произведената елктроенергия с до 35% спрямо неподвижните конструкции. Следящите системи имат икономически смисъл в райони, където пряката слънчева светлина е повече от разсеяната в годишно измерение. У нас, на повечето места, съотношението между пряката и разсеяната светлина е почти по равно и затова за избора е необходим детайлен слънчево-енергиен и маркетингов анализ, които са включени и в задължителния проект по Наредба 1627 на МИЕ.

Периодът за изплащане на инвестицията в една слънчева електроцентрала е следният:

a) Централи с моно и поликристални модули на неподвижни конструкции – от 6 до 8 години.

b) Централи с моно и поликристални модули на тракери– от 8 до 9 години.

c) Централи с тънкослойни модули на статични конструкции – от 6 до 7 години, но е необходима около два пъти повече площ за монтаж на панелите, в сравнение с неподвижно монтираните кристални силициеви панели.

d) При използване на кредит срокът за изплащане на инвестицията нараства с 2‐3 години.

e) При получаване на субсидии по мерки 311 и 312 на Министерството на земеделието, намалява на 2-3 години, ако е направена със собствени средства, или на 3-4 години, ако се използва кредит/лизинг. Предимството на лизинга е, че не са необходими никакви собствени средства и/или банкови обезпечения.

Финансовата помощ по мярка 311 е в размер на 70% от инвестиционни разходи, съгласно проекта по Наредба 1627, (включващи консултации, одит, проектантски разходи), но не повече от 200 000 евро. В последствие сумата бе увеличена от 200 000 на 500 000 евро за проект.

С няколко думи това означава, че бенефициентите, които кандидатстват с инвестиционни проекти в областта на възобновяемите енергийни източници ще могат да реализират проекти с по-големи мощности. Разбира се това важи и за всички останали проекти по програма за развитие на селските райони, но при тях размера на проектите рядко достига горната граница на субсидията. Авансовото плащане, което бе повишено от 20 на 50%, пък означава, че при добро финансово управление, което се залага в проекта по Наредба 1627, може да се избегне банковото кредитиране, което до сега представляваше значителна тежест за по-голяма част от кандидатите.

Преди оптимална инвестиция за една фотоволтаична централа с неподвижни панели се получаваше, когато се проектира мощност между 70 и 80 kWр. При новите промени пълна оптимизация ще имаме при размер на цялостната инвестиция от 720 000 евро, което в мощност се изразява в над 200 kWр.

 

Субсидии по други Европрограми за електроцентрали на ВЕИ

Освен горецитирани възможности за субсидии по Програмата за селските райони са предвидени и субсидии и по други Европрограми в 10 пъти по-големи размери. Те се отнасят за микро, малки и средни предприятия. Процентът на субсидията варира от 50 до 65%, в зависимост от предприятието и местоположенето му. Субсидията се изплаща авансово и оконочателно, в съответствие с инвестицията на обекта, заложена в  проекта по Наредба 1627

Видео на фотоволтаичната патентована система с рефлектори за удвояване на електропроизводителността на фотоволтаиците вижте на  www.youtube.com/user/miscbeep#p/a/u/0/XE-mOgND07I . Посочените фотоволтаични електроцентрали са предназначени за зареждане на всички транспортни средства, ползващи електрическа тяга, като електро коли и plug-in хибридни коли. А излишъкът от електроенергия може да захранва други елконсуматори, включително и да се отдава на електромрежата на електроразпределителните дружества, или пряко на националния електросистемен оператор.